Регатка, радвам се, че четеш глупостите ми. Какво друго ми остава?
Мани майтапа, ма имам едни гълъби, които доста време храня на терасата. Имах възможността да ги наблюдавам, както и поведението им. Те доста време се радваха на пълнозърнестия хляб, който им трошах, но с времето установих, че повече се радват на водата. Особено в жегите. Оставям им една пластмасова кутийка с вода, от онези прозрачните, в които сипват готовата храна в супермаркетите. Пият не като кокошките загребвайки колкото човката им побира и да вирнат глава, за да се стече в гърлото им, а забиват човки и смучат като пожарникарски помпи. Глътките им се виждат ясно и чак смешно. Интересното е, че като понамалее водата, кутийката става по-лека от гълъба и пада с трясък, когато някой от тях реши да се катери върху нея. След което настъпва панаир, паника, плясъци на крила, перушина и т.н. Защо ти ги разправям тези неща? Защото забелязах, че след един такъв екшън, напълних вода и останах да изпуша една нечистоплътна цигара. Гледам, един красавец с недоверие пристъпва към купичката. После клъвна края й два-три пъти. Разбра, че няма да го ям, и че купичката също няма да го яде, наби човка и започна да помпи като пожарникарска помпа... Какво иде да рече цялото мероприятие? Ми уплашил се е нашия и сега пробва. Първо полека, после малко по-така, а накрая съвсем. Какво да ми говори това? На пръв поглед и според погледа на мнозина - нищо. Но на мен ми говори. Много ми говори. Говори ми това, че има мисъл. Фактът че пробва преди да пие, говори за мисъл. Нещо, което неверниците наричат инстинкт за самосъхранение. Обаче не е. Не е, защото ако беше така, гълъбът нямаше да пробва, а щеше да бяга. А той пробва, при това много интелигентно, според неговите възможности. Клъвна два-три пъти, убеди се, че паничката няма да го изненада и после отпи...
Говори ми, че живите същества не са просто живи роботи, както е според най-съвременните научни схващания и теорията на Дарвин. Говори ми, че животните имат способността да мислят, преценяват и осъзнават в известна степен. Това бях го демонстрирал преди време с няколко видеоматериала от ютюб, не ми се търсят сега. Гарга се научила да чупи орехи, пускайки ги под гумите на автомобилите на светофар, при това чака червеното, за да слезе и си ги изяде спокойно. Не стига това, ми учи на това и поколението си. Птица лови риба със зарибявка, трошейки филия във водата. Откъде ще знаят, ако не са го видели, не са го осъзнали и не са го разбрали? Ей така случайно по Дарвинистки, на принципа проба-грешка? Ай сиктир. Това е научено!!! Следователно мислят. И в това няма нищо неестествено, ние сме живото доказателство за това. Обаче ни лъжат, че не е така. Защо ни лъжат? Защо да знаеш, че животът е навсякъде и че разумът е естествен атрибут на живота е забранено и подлежи ако не на отхвърляне, то поне на присмех? Защо, след като за своите почти 40 години тръгнах от там, че убивах животни с прашка, а сега ловя паяците вкъщи и ги пускам на свобода и истински страдам, ако нараня някой заради непохватността си, трябва да вярвам и да съм убеден, че те не са нищо повече от пясъка на плажа? Защо, когато се коли агне, майката реве, макар да не го вижда?...
Защото знаят и разбират!!! Няма как да е по друг начин, независимо в какво се опитват да ме убедят и какво преподават в училище. Те са като нас. И защо да не са? Няма причина да не са като нас. Малко или много. И ако тук, сред стотиците милиони видове има разум и той не е някакво изключително качество, Дарвин да му мисли как да обясни откъде и как се е появил, кое ни кара да сме убедени, че не само живот, а и разум няма сред трилионите звездни системи във вселената?
Това, за мен, е нелепо. Дори не го вярвам, а го знам. Друг е въпросът откъде.
Нали всичко има причина и следствие, знаеш. Всичко, без изключение. Единственото нещо, което според любимите академици на Асен, се е случило без причина, било т.н. Биг Бенг, откъдето всъщност произхожда всичко. И на този фундамент сега стои цялата световна наука, целият световен капацитет с всичките им докторати, титли, професори, конференции, ядене и пиене, книгопреписване, плагиатстване и съчинения във възхвала на гения на онзи, който е дефинирал безпричинното следствие или първопричината на безкрая. И това е Еверест на съвременната наука. Без майтап. Хиляди години преди това, даже стотици хиляди години, ако питаш мен, което автоматично предизвиква научната "Анатема" върху ми, хората са ЗНАЕЛИ не само какво е безкрайността, а и че всичко в нея е ... цикли. Да намериш началото на всичко е все едно да намериш началото на колелото. Те не само са го знаели, но са правили календари с тези цикли. Сега знаем за цикличността на сезоните, за цикличността на слънчевата активност, за цикличността на ледниковите и топлите периоди, за цикличността на водата в океаните и облаците ако щеш, но хабер си нямаме и отричаме колелото на живота в нашите собствени манастири... Хабер си нямаме, че чакра и чекрък значат едно и също - колело. Хабер си нямаме защо си приличат лингвистично, защо всичко в космоса се върти, защо всичко в природата е кръговрат...
След като всичко е причина и следствие, елементарен е изводът, че всичко е предопределено. Елементарно е, точно като 2+2=4. Точно. Цялата драма на човечеството е в това, че предното равенство го вижда като уравнение от типа на х+y=4, където умуваме колко е х, и колко е y. Академичният въпрос е, къде сме ние с нашето линейно + и - безкрайност при циклична вселена? Простият отговор е, в десета глуха.
