Добре дошъл обратно, Начев.
Не знам за останалите, но аз веднага забелязах снимката и името - гледал съм филма няколко пъти... Много се радвам, че направи връзката м/у никовете и самат идея за сгрешената конфигурация на съвременната парадигма. Аз намекнах, но честно казано очаквах ти да я свършиш цялата работа
Ще го кажа директно. Субективното ми настроение беше, че не исках да се върви по тази линия на разсъждения.
Причината? Разговорът става безбрежен. Връщаме се принудително до Адам и Ева (в добрия случай), до СМИСЪЛА или, което е напълно възможно - до Големия взрив
Едуарт Нортън изобщо не е неизвестен артист, дори напротив - той е в групата на много големите холивудски звезди (наравно с Брат Пит) още с първите си роли, а повечето от филмите, в които участва, са блокбъстъри. С Брат Пит правят голям тандем във филма, но критиката тогава беше на мнение, че продукцията е изнесена на гърба на Нортън... Ето, и ти си го оценил по този начин.
По някаква причина (аз не я разбирам) Нортън у нас масово не е възприеман като звезда от "първия ред". Пример - корлкото да опороча тезата си.
Скоро имах повод да го спомена пред жена ми, но във връзка с друга роля, и с изненада открих, че тя не свързва името му с конкретна физиономия и изиграни роли. Показах сериозна изненада! Това пък я провокирало да направи бърза "анкета" сред приятелките си. Ерго, наистина ли е странно това. Докладва, че масово не го припознават като суперзвезда.
И аз съм си правил тестове. Известен и ценен е само сред киноманите.
Едно от внушенията на "Боен клуб" е как последствията от преодоления страх да влезеш в открит бой, независимо дали имаш шансове за победа или не, могат да променят мирогледа ти. Огледай се - колко хора имат куража да си изплюят дъвките и да се хвърлят в бой с много по-силен от тях противник? Това сега се смята за лудост - рискът вече е измерима величина и хората са горди, че са рационални и не правят глупости... А това, казано на друг език, означава, че хората са ПРЕДВИДИМИ и като следствие - УПРАВЛЯЕМИ с минимални ресурси.
Символиката е категорична - страхът е еднакъв във всичките му социални проявления и неговото преодоляване е все по-невъзможно. Критериите за сигурност в цивилизованите държави са далеч над чисто хигиенните прагове: храна, подслон, физическо оцеляване. Човекът вече не се задоволява с тези неща, дори ги смята за праг на мизерията. Днес, както и ти спомена, се броят инвентарните придобивки, натрупаното, а не постигнатото. То затова и лесните начини за натрупване се наричат законен бизнес, което е една от големите грешки на съвременния цивилизационен модел.
Много благородно е да се вярва на теориите, които поставят човешките стремежи за усъвършенстване на пиедестал и поставят като условие подминаването на хигиенния праг - само човек, който е сигурен в днешния ден, може да съгражда бавно и методично бъдещето.... Ами то си е било така, обаче и времето е било подходящо. Но теориите, че над тези прагове социумът ще преследва по-висши нива на удовлетворение се провалиха в новото време. Напротив - именно най-цивилизованите държави отгледаха поколение, което не разбира човешкото достойнство, няма единни критерии за човешка чест. Стахът се представя като рационалност, а силата се разглежда като функция на коварството. Вероятно винаги е имало хора, които така разбират нещата, но едва сега цивилизацията дава шанс на тези хора да се окопаят във властта. И като казвам "сега" разбирай през последните стотина години.
Приемам този разрез на гледане.
Ето го моят любим цитат от филма:
"В света, който виждам,ти ще преследваш лос
през горите на Големия каньон,сред развалините на бизнесцентъра Рокфелер.Ще носиш кожени дрехи, които ще ти останат до края на живота.Ще се катериш по тънките кудзу лози,увиващи небостъргача Сиърс.И когато погледнеш надолу ще видиш малки човечета да чукат царевица, полагащи останки от еленско месо по празното аварийно платно на някоя изоставена автомагистрала".В края на "Боен клуб", когато всичко се руши, у мен не остана чувството за някаква непоправима вреда.
Оставям продължението на теб.
Е, май все пак трябва да се стигне до Адам и Ева и до СМИСЪЛА.
Нямам готовност да откликна на предложението да продължа разсъжденията нататък.
Много е обемно и много е интимно.
Въпросът ми (който е положен в основата на темата) е риторичен.
Да, системата е повредена.
Ако се приеме, че това субективно съждение е вярно, от гледна точка на индивида следват няколко (поне) допълнителни въпроса:
- възможно ли е системата да бъде поправена?,
- в рамките на какъв хоризонт от време една неремонтирана или лошо ремонтирана система ще генерира нова среда и условия и как ще се справям тогава?,
- неремонтирана система може ли да породи някакви драматични последици и в какво ще се проявяват?,
- възможно ли е да се защитя, как и с колко време лично аз разполагам?
Шефът на коча Рашко от стария форум викаше: снабдете се с достатъчно джепане и дръжте барута сух !
? Тук просно не знам, какъв знак да сложа.