Разправях ли ви за моите артистични изяви? Може да се повтарям...
Живеехме до театъра. Имаше един чичо Иванчо - портиер на служебния вход. Той винаги ме пускаше на всички постановки, представления... Има ли - първа кипра бях... Винаги отивах малко по-рано и директно се намъквах в гримьорната на примите. Много интересно ми беше да гледам как се гримират. Сприятелявах се с всички. После си пращахме картички за Нова Година. Това някъде, 7-8 годишна съм била...
И така, ще има постановка на Кармен. И се търсят деца - за първо действие. Само да излязат, а хорът вместо тях пее. Съответно, като вътрешен човек, и аз между тези деца. Вземам тайничко червило от мама, ама най-яркото. Някакъв молив, и при чичо Иванчо като гримьорна. Що не съм отишла в другата гримьорна, не знам...
И... като го хванах това червило - навсякъде - устни, бузи...
С молива си рисувах очите, дори и бенка си направих между веждите.
Излизаме... и ооо - ми никой не е така омацан като мен.
Че и всички дрънкулки, дето имаше из къщи - по мен. Дори се бях събула и боса. Нали и Кармен така...
После... ела да видиш, как се прибира в къщи, оплескана, с мръсни крака...
А, мераците ми за артистични изяви свършиха малко по-късно, когато трябваше да изпея някаква песничка и хората като се впериха в мен и... забравих думите. И какво да правя - "духнах" , избягах... И от тогава - нИ щаааа
