Тук ще трябва напълно да се съглася с Коганев.
Вероятно си спомняте, че по форумите се появи една теза, която прокламираше, че в условията на криза имотите от активи са се превърнали в пасиви. Влючително и тук това е изговаряно многократно, при това от хора, които се предполага, че познават нещата.
Аз предлагам на това да се гледа като на някакъв каламбур, находчива словесна закачна, но нищо повече.
А защо находчива, би попитал някой и то с право!?
Ами, вероятно защото при споменаването на думата пасив, смислово често разбираме нещо негативно, обременително, иммобилно. Имотите толкова пострадаха от кризата, че едно олицетворяване с "негатививното" стана обяснимо и разбираемо, но дотук.
Ерго, това си е чиста проба художествено творчество, но не и нещо повече.
В икономически (в частност и в счетоводен) смисъл имотът си е актив и преди и след кризата и все щеси е такъв.
Някъде през средните векове (по време на Ренесанса, доколкото си спомням), на италианските търговци им е направило впечатление ("хрумнало им е"), че могат да гледат на своите предприятия (без значение, как са ги наричали тогава) от два различни ъгъла:
1. Първи ъгъл на гледане. Какво има в това предприятие ? Описание, характеристика и предназначение на вещи, права и други.
2. Втори ъгъл на гледане. Какъв е източникът? Тоест, откъде се е взело, с какви средства е придобито.
Това става основата за въвеждане и използване на двустранното счетоводство, където имаме:
Актив - това са вещи, права и други, които се използват или поне биха могли да се използват за разни полезни (или не толкова, зависи от случая и ситуацията) начинания.
Пасив - който показва, какъв е източникът на средствата, с които са придобити активите.
Така. Имотите могат да са кефещи, удобни, подходящо локирани, генериращи доходи, участващи във формирането на печалба, носещи различни видове разходи и какво ли още не, ама не може да са пасиви.
Освен в худоществената литература.
