Фло, както винаги си умерен и спазваш златната среда. Благодаря за мнението ти! Моята "панацея" е по-скромна и не е така научно извисена. Но това не значи, че не е обоснована. Организмите в природата ядат това, което има и това, което им трябва. Прилепите ядат мухи, котките - плъхове, а катеричките жълъди и орехи. Ние сме всеядни като свинете. Научното доказателство за това са нашите челюсти. Нито сме гризачи с два постоянно растящи предни зъба, нито сме хищници с вампирски кучешки зъби. Ние сме всеядни. Но в природата котките понякога пасат трева, а овцете ядат гъби и т.н. Т.е. това, от което се нуждаят организмите го усещат генетично, инстинктивно или с т.н. родова памет. Пеперудата Монарх се храни със силно токсично растение и така се предпазва от хищници. Не че няма такива, които са се научили как тази отрова да не им влияе. Но това, което за нас е токсично, за друг организъм не само не е, а е и необходимост. Октоподите пък имат "извънземна" кръв, базираща не на хемоглобин, а на съединение, което вместо желязо използва мед, за да разнася кислорода по тялото. Тяхната кръв е зеленикаво синя, а не червена поради тази причина. Т.е. те са тотално различни от нас, но това не ги прави неядливи за нас. Даже притежават интелигентност и си служат с инструменти. С други думи животът е доста комплексен и не бива да се разглежда от позицията това е вредно, а това е полезно. Огънят изгаря, убива, но и преработва храната ни. Човешкото тяло не е само едно дебело черво, което чака да сбъркаме с пържола, че да се разболее от рак. Имаме стомах, жлъчка, бъбреци, тънко черво, един път алкална, после киселинна, после пак алкална среди и нашето знание в този смисъл едва се докосва до цялата тази система. Но вече не липсват "гурута" и диетолози, които да дефинират какво трябва и какво да не се яде. Колко са прави или не няма да коментирам. Никой не е умрял здрав и без причина. Организмът ни прекрасно се е справял с ролята на диетолог в продължение на стотици хиляди (според научната доктрина), ако не и милиони според мен години без диетолози, токсиколози, биолози и грийн пийс... Това означава, че ние трябва да ядем това, което ни се яде и да пием толкова, колкото ни се пие. Разбира се, прекаляването е вредно във всяко едно отношение. Тогава нуждата се превръща в токсичност и вместо да задоволим нужда, организмът ни ще трябва да се справя с прекомерност. Радвам се, че макар по различни пътища стигаме до идентични изводи. Моето неядене на месо не е вегетарианство и аз си го знам. Просто за определен период организмът ми не понасяше месо и аз не се насилвах. Сега, лека полека започна да ми се дояжда, въпреки, че още ми се яде боб, леща, грах, ориз и такива. Но къравицата не си я давам!
Поздрави!
