Начев,
Една част от народа е демотивиран да работи, друга част, също е демотивиран да създава работни места, да се развива.
В обществения фокус се вкарва предложение, "едрите индустриалци", каквото и да значи това, да помогнат на социално слабите, на бедните. Колко хубаво звучи - борба с бедността. Странен начин, меко казано. Почва се с индустриалците, докато не се разшири кръга с някаква фраза.
"General Unsecured Claims" - що е то? ... другари и другарки!
Не ми се приказват чернилки, но ти знаеш, защото не веднъж съм го казвал, че аз имам известни подозрения относно това, дали въобще обществото ни има ресурс за въстановяване. Дори за механично възстановяване. Не докачам въобще морал и етика.
Вече е различно. Жените (респективно семействата, партньорствата) като правило вече не искат второ дете, а какво да кажем за трето. И ги разбирам. И на мен ми се искаше да си имам и едно момиченце, но на, не стана. В момента, в който темата можеше да е на дневен ред, освен другите проблеми, усещах, че мисълта да оставя едно малко дете на това място (умишлено се въздържам от квалификации), ме вледенява.
Пък и нещата се развиха по толкова уродлив и брутален начин, че в мига, в който започнах да прозирам перспективата за внос на нов народ (популация), ме налазиха и мисли, че докарването на нещата дотук, може и да е плод на умисъл. Някакъв сатанински план.
Като гледам, че и ти пишеш за демотивираност (и Дарки я е споменал доста ясно), изпитвам странни, противоречиви усещания. Особено едно такова. Аз отдавна виждам накъде духат ветровете, но по съм бил склонен да си мисля изначално нещо от рода: А дано, приятелю, нещо си пообъркал, попресолил манджата и нещата тръгнат към нормалност.
Когато стана ясно, че оправянето е химера, констатирах пък обратното, прояви на някакъв "странен" оптимизъм взеха да ме дразнят. Виках си: Е, как е възможно да се мисли/говори така. Само аз ли виждам нещата различно!?
Или пък просто съм се бъгнал?!
Та, като гледам светли и дейни хора да споделят за демотивираност, яд и удовлетвореност ме обземат едновременно.
В такива поменти не мога да се понасям.
Музичка, прощавай за дивотиите.