Начев, виж си сам речника - стил "надежда взорът нийде не види":
"чернилки, уродлив, брутален, сатанински план".
ПП Ако толкова искаш момиченце, можем да си ги менкаме, щото на мен са ми в повече, та да видиш откъде изгрява слънцето.
Слатински пише в статията си за една специална хипотеза, която в страна като нашата може да се реализира, като стой та гледай.
Ако това вземе и стане, догодина по същото време няма да има форум, в който да се ядем незлобливо.
И тогава ти ще бъдеш първият, който ще си помисли: Ей, хубаво, звучно и красиво пееше този Начев, истински славей! Какви красиви думички използваше само!
Лошото е, че може да се окаже, че дори и мислите ще бъдат забранени и току-виж някоя цивилна фуражка (ботуш, дето му викаш ти), ще ти потропа и ще попита: Ти нещо, май, А !?
Всъщност, какви ти ги дрънкам. Ти сам определи всичко като глупава неактуалност.
Признах си, че не се понасям, повече не мога да направя за теб.
Знаех си, че отдавна трябваше да се пиша в игнор листатата ти, но защо ли все отлагам.
Предложението ти е подкупващо щедро. Опасявам се, че нямам нищо толкова ценно, което да предложа насреща.
Знам, за какво ми говориш.
От време на време, когато жена ми прекали с изработването ми, аз изръмжавам.
тогава тя възможно най-невинно откликва: Ама, ти нали обичаш!
Поглеждам я и си викам (наум): Добре, че имаш силно и вродено чувство за някаква мярка, че ... иначе
Бог не ме дари с дъщеря, но мисля, че доста добре мога да си представя, какво значи да си имаш.
Непресъхваща обич по десет, съпроводена с изработване по десет.
Ако ми се беше случило навреме, щях да се справя и предполагам, че нямаше много да мрънкам.