На пръв поглед, тва не е мноу хуманно.....
Казват, че в трудни моменти хората се сплотявали, помагали си, съчуствали си.....Някъде мое и да е така, ама тука не го виждам тва явление. Точно обратното виждам. Мое да пробвате с един прост експеримент.
Кажете на некой познат, че имате големи проблеми и веднага ша видите радостно пламъче в очите му и ша чуете със садистична нотка в гласа лицемерното: "о,....я разкажи?!" И ако почнете да разказвате, ша видите кво удоволствие изпитва слушащия....
Обратно, кажете кви големи успехи имате и ша видите бързата загуба на интерес и видимото раздразнение.......никой освен вас не се радва на успеха ви, просто мое да симулира неква съпричастност, ма тва е също лицемерие......
Всъщност мислите му са "тоа кво ме занимава, на мен ми са е запалила главата..."
Времената ли са такива, ние ли сме си такива, не знам, баси!
А истински добрите хора верно са се по-малко. Сред верващите по ги има, ма там нещата по други причини са "аут ъф рейндж".......но ако видите атеист да са моли, значи нещата никак не са добре, тва е!
Кво мислите? Да убиваме ли добрите?
