жена му и тя бе невероятна,някак си ми напомняха за хипари от 70те в сащ,или за чистата душа на софянеца, пак през този период от време.....
кът са вече такива хора,дет знаят как да се радват на живота...... и не само в бг...
един познат ходи в куба постоянно.казва ми,че му напомняла бг от 70 те години- всички еднакво бедни и еднакво щастливи.
а в бг днес всички са различно бедни и еднакво НЕщастни....
Асене,
Няма да видиш човек свързан с музиката, да не е свободен по душа. Това са хора, излъчващи непрекъснат позитивизъм.
Бяхме на едно събиране, бяха се събрали музиканти от две поколения. Май само с мъжа ми правехме изключение. Единият, 29 години бил в САЩ, завършил в Бъркли (диригент) , бил много нагоре, май и собствен бенд е имал, после под мостовете, накрая се прибрал тук. Понеже, за храната, трябваше да се плаща по 20 лв, той нищо не яде. Поръчахме му, но отказа, прехвърляхме му ядене, не става ние да хапваме, а той не. Но отново отказ - човекът с достойнство. Единствено хапна препечени филийки със сол...
Настроението поддържаха най-младите - две сестри, чудесни певици. Останалите, се държаха много свенливо, макар че, са действащи музиканти. Отказваха да се включат. Едва накрая, единият седна пианото, включиха се и другите. И стана страхотно заразително. Чак и аз взех да се вживявам като перкусионист
, да чукам по чашата със запалка.
Казваш НЕщастни, ами така е. Ама да питам - защо? Това е предаване на един негативизъм от един на друг. Заразително, също както горният позитивизъм, който ти описах.
