Доста интересни неща и връзки между исторически събития открих в статията.
Дългове, които не могат да бъдат платени, няма да бъдат платени
[/b]
Демокрация и дълг. Прекъсната ли е връзката?
В книга V на своята „Политика” Аристотел описва вечния преход на олигархиите, превръщащи се в наследствени аристокрации – които впоследствие биват сваляни от тирани или развиват вътрешни съперничества, след като някои фамилии решават „да вземат народа в своя лагер“ и въвеждат демокрация, в рамките на която възниква нова олигархия, следвана от аристокрация, демокрация, и така нататък през цялата история.
Дългът е основната сила, движеща тези промени – винаги с нови особености и обрати. Той поляризира богатството и създава кредиторска класа, чиято олигархична власт свършва с идването на нови лидери („тирани“ според Аристотел), които печелят обществена подкрепа като анулират дълговете и преразпределят собствеността, или изземат нейното плодоползване за държавата.
С Ренесанса, обаче, банкерите преориентират своята политическа подкрепа към демокрациите. Това не се дължи на някакви егалитарни или либерални политически убеждения, а по-скоро на желание за по-добра сигурност за своите заеми. Както обяснява Джеймс Стюарт през 1767 г., царските дългове остават частно дело, а не истински публичен дълг
1. За да могат дълговете на един суверен да станат задължителни за целия народ, избрани представители трябва да наложат данъци, с които да се плащат лихвите.
http://www.sobstvenik.com/?p=4140
