Ето 1 видео, което намирам за изключително полезно, с изброени всички необходими стъпки з
antoninus,
Изгледах материала.
Доста систематично е подходено и е полезно, съмнение няма.
Не съм сигурен, дали да се радвам, дали да се натъжавам, че когато съм разимшлявал по тази тема, в главата ми светкаха последователно същите ламБи (ерго, да се помисли за решаване на същите въпроси, които авторът поставя).
Вероятно трябва и да ти благодаря поради причина, че със сигурност щях да положа някакви усилия за поредно що-годе систематизирано изложение, което изисква време и труд. Тази работа щеше да стане належаща при хипотезата на негативни новини от Европа в края на изминаващата седмица, което в известна степен не се случи.
Мнозина гледат позитивно и с оптимизъм, аз съм с много смесени чувства.
Напълно естествено, никого в нищо не смятам да убеждавам, но има сериозни основания за поне някакви размишления в тази посока. Решението е индивидуано.
Подходът на автора е, как да кажа, типично американски.
Практичен, свързва идеите и с едно бизнес начинание. В последното не виждам нищо лошо.
Той е изконсумирал лично много негативен опит и може да помогне на мнозина да не влизат в ненужни приключения, а това би било редно да се овъзмезди.
Допадна ми и обвързването на начинанието с духовната нагласа и преглед на изначалните ценности.
Нещото, което посвоему субективно не споделям, без това по никакъв начин да понижава качеството на изнесеното, че подходът му към третиране на проблема и предлаганите решения е ..... търся дума .... индивидуалистичен.
Да, той говори за потенциално възможни сериозни драми и кризи, но по особен начин води повествованието така, че аз субективно възприемам, че другият свят ( модерният, урбанизиран живот ) ще си го има едва ли не незасегнат, е почти незасегнат. А нашият лиричен героя може да си живее хармонично и щастливо (заедно със семейство) запилян някъде там, из "пустошта".
Винаги съм се опитвал да разсъждавам за едно подобно начинание само като дело на някакъв кръг съмишленици, които запазват задължително автономност (лична, на семействата си), не скъсяват дистанцията ни косъм повече от наистина необходимото, но се обединяват при определени обстоятелства и "правила". Не случайно последното е в кавички.
Знам, че е трудно (или направо не)осъществимо докато настоящият свят дава някакви надежди.
Горе си признах, че не съм правил работни постъпки в тази посока.
