Имаше един забележителен филм - "Острието" /има го все още сигурно, и в Интернет/. Там има една забележителна фраза, която често си спомням - че някой е загинал не поради външни обстоятелства, а "от срам" - от срам за това,че е попаднал в такава ситуация /някаква ,за която героят говореше/. Т.е. да се мислиш за много важен, за това,че не можеш да грешиш и да приемаш грешката като нещо фатално.
Т.е. срамът е нещо вредно, то се базира на ненужна гордост, на липса на гъвкавост и закостенялост.
Така,че в основата си -всичко опира до националния характер. В момента Ботев е много актуален, както много хора забелязват. А и Вапцаров. Те - какти и Левски, когото споменаваш, и други, искат да премахнат срама,страха, глупостта.
Винаги има някой водач на стадото. Иначе не би оцеляло. Може би дори самото стадо си създава водачите. - различни за различен момент, които му помагат да оцелее - по някакъв начин, докато генетичният и характеристичният модел не се е изчерпал.
Е, OwnerBG, ако ти си почувствал това, може би ти е дошло времето да станеш
водач /не - пиещ вода, разбира се
!/