Струва ми се , че темата залитна в посоката "Кризата- причини, проблеми, решение, и лично ( емоционално ) отражение върху конкретния човек".
Според мен, тук е важен интелектуалния гъдел (любопитството) да се разбере какво предизвиква кризата, а не решението за отделния човек. (Хората не са еднакви - по различен начин изживяват кризите и по различен начин виждат тяхното решение.)
Действително, нобеловите лауреати виждат по различен начин първопричината, но трябва да сме наистина ограничени, ако не видим, че в техните мнения се съдържа част от истината. Не мога да кажа, че на мен лично, някой ми импонира напълно с неговото мнение, но във всички виждам част от проблемите на нашето първо десетилетие от новия век.
Мнението на тримата лауреати отново затвърдиха моето усещане за истинската причина - грешната парична политика, прилагана от централните банки на големите държави, плюс абсолютна неефективност на провежданите от тях фискални политики.
Има обаче нещо, което те не засягат като причина: А според мен, това са гигантските спекулации, които масово се прилагат от корпорации, които са с неизброимо много ресурси за да движат пазара в едната или другата посока, едновременно с нищожната част от средствата, притежавани от масата от населението, които участват в тези спекулации. Тук се формират "цаците", които служат за храна на големите акули, които "а не са рекли, а не са си отворили голямата паст за излапване". Тук Щиглиц е прав за проблемите на разпределението, в което малка част от компаниите ( населението ) притежава огромната част от националното богатство.
Според мен решението е, да се избягват игрите на борсата от малките хора, въпреки огромния залък, които те предлагат. Хората трябва да се съсредоточат в нормалната икономика. Оставете корпорациите да се надлъгват, рано или късно те сами ще се самоизлапат.
Мисля, че средната класа е спасението от кризите. Лошото за България, че ние имаме нищожна средна класа, заедно с голяма част от монополисти. С такава структура, аз не виждам никакво развитие за България. А ние не сме толкова покварени като другите. Още сме доста девствени, и би могло при национален консенсус, да бъдат постигнати икономически чудеса.
Вчера за приспиване отново зачетох автобиографията на Марк Твен. Там ставаше дума за фалита на баща му, за зачертване на стария бизнес и започване на нов бизнес в ново място.
Преди това, по Истори канал, гледах филм за Хайнц, който е основател на консервни фабрики в САЩ още от 19 век.( още произвежда Кетчуп). Направи ми впечатление, че и двамата герои са минали през фалита. И двамата, обаче, са започнали нов бизнес и са се утвърдили в него.
Хайнц, например е фалирал заради дългове ( неконтролируемо разрастване на бизнеса). Загубил е всичко, обявил е личен фалит, едновременно с това е завлякъл много съконтрагенти. Благодарение на заем от майка си, е успял да започне нов бизнес, пак със зеленчуци и консервиране. Но цели 5 години е работил без никаква печалба. Изплащал си е старите дългове към своите кредитори и по този начин, е успял да изчисти името си и да спечели доверието им. Фабриките му още съществуват в САЩ.
Те такова нещо би ми се искало да видя и в България!
