От дълго време ми се върти в главата идеята да подхвана отново разговор за същността на т.н. криза.
Коментираме я вече повече от 5 години.
Питал съм се: къде се коренят истинските причини за появата и кои са те.
Защо ли на повърхността се констатират толкова разнообразни и специфични проявления, че някак трудно се долавя сърцевината.
Чели сме много анализи, с отделни от тях изглежда съм бил склонен да се съглася преимуществено, сам съм давал разни субективни интерпретации по отделни елементи, процеси.
Цялостна и завършена картина липсва. Поне при мен е така.
Има ли някакъв драстичен проблем с въздуха да дишане?
Има ли някакво драматично влошаване на ситуацията с питейната вода?
Има ли някакви драстични конфликтни ситуации?
Има ли някакви значителни катаклизми, бедствия, болести?
Има ли някаква драматична липса на храни, суровини, материали?
Има ли драстичен енергиен проблем?
Има ли някакви драстични здравословни проблеми?
Има ли някакъв остър проблем с технологиите?
Има ли драстично несъответствие между важни човешки потребности и липса на мощности за удовлетворяването им?
Няма необходимост да се продължава този списък от въпроси.
Да не би пък тогава да имат известно основание в твърденията си тези, които казват: Криза няма, кризата е в главата на хората?!
Не е толкова просто. Ако кризата засяга и деликатната сфера на емоции, морал и етика, то тогава отговорът е "да" - тя е в главата на хората.
Но, определено не е само там.
От друга страна, в една поредица от форумни сказки
, опитах да илюстрирам сериозните проблеми със задлъжняването и болните баланси на банките, поне на някои от тях. Доста е особена ситуацията, защото банките са болни, но те държат и вземанията.
Определено, финансовата система е болна, бюджетите на правителствата и те са болни, личните финанси на много хора - също.
Но и това е запълва картината!
Подобни въпроси са сравнително "лесно" решими. Казвам "лесно", но си давам сметка, че всъщност не е. Ако залогът е съществуването на света и живота, дефектните баланси могат да бъдат пренаписани от днес за утре и тогава бихме се събудили в един усмихнат и добронамерен свят.
Де да беше толкова лесно!
Винаги съм знаел, че нещо в социологическата и философската ми експертиза куца!
Ето, това е една много хубава илюстрация, защо са толкова важни тези дисциплини и колко сме неправи, когато се отнасяме с лек присмех и ирония към онези леко отнесени и непрактични хора, които се занимават със сухата и странна понякога теория, със света на идеите.
Днес попаднах на едно нещичко, публикувано в същия сайт, както и препоръчания от Чи-чов-ци материал на Иван Кръстев, което слага още един скромен камък в строежа на разбирането на кризата.
Може да се види
ТУКТрудната битка да разберем света около нас продължава.
