Големият въпрос си стои: Може ли с монетарни средства да се лекува една болна (коя да е, дори световната) икономика.
Или още по-вярно е да се попита: Може ли САМО с монетарни ......
Присетих се, че преди повече от половин година с един съфорумец бяхме разменили пространни мнения по този и сходен кръг въпроси и ги потърсих. Интересно ми беше да ги прочета пак.
Нещо напомня и сегашната дискусия.
Ще си позволя да сложа тук едно нещо, което съм писал пролетта:
"Еврото е загубило по отношение на скандинавските валути доста през последната година, но в момента забелязвам, че скан-те вървят близко към Щ.Д.
Ако се обменят долари за скандинавци, елементът на хедж (от диверсификация) изглежда намалява. Излиза, че е по-смислено да се диверс. като се обменят частично евро ресурс. Щ.Д. да стои за баланс.
Да, ама като погледне човек дългосрочните графики с Евро към скандинавци, ясно се вижда, че сега не е май време за търговия. Абе голяма обърканост.
Ако имаш мнение по темата, сподели я.
Много е трудна картината глобално. В имоти преди време намерих един отговор .. до тебе, с който оспорваше някакво твое мнение в посока инфлация в САЩ и даваше за пример Япония, класически дефлационен сценарий. ...........
Само за сведение, в този конкретен случай съм по-скоро на твоето мнение. Мисля, че не е подходящо да се дава Яп за пример. Събитията там се разиграха относително изолирано. Икономиката (световната) растеше като цяло, имаше само отделни или периферни кризи - азиатската, руската, дот.ком балона. Почти целият останал свят можеше да абсорбира дисбаланси. Емитираше се дълг, който по линия на кери-трейда дифузираше в глобалните финанси.
Допълнително Яп е много претоварена с дълг, но над 96% от този дълг го държат пак яп. лица и институции. Нищо общо със САЩ
Яп има съвсем друга бизнес среда, култура, манталитет в управлението.
Яп. е експортноориентирана.
Яп. е спестяваща нация и не са бесни потребители.
Има и други фактори.
Яп. не може да бъде доказателство, че САЩ ще са в състояние с монетарни средства да си контролират инфлацията.
Това по-скоро не ми е много в помощ, т.к. не съм сигурен, че директно може да се изведе програма за действие :-)))
Поздрави ! "
Редакцията е почти никаква. Четейки насотящата тема ми се иска да прибавя някои размисли. Ей така, без ангажимент. Може пък от някой дребен детайл някой да се присети нещо.
Много важно обстоятелство е, че не може да се говори за йената като за резервна валута в същинския смисъл на думата.
За стимулиране на активност и намаляване на безработица яп-те постепенно свалят лихвения процент до символични нива.
Същевременно съм срещал в литературата да описват доста японски банки от онова време като живи трупове, които биват изкуствено поддържани "живи". Много важно е, че националната бизнес култура, опредметена в конкретната политика на една доминираща по това време политическа партия извежда като приоритет следната задача: Пазете банките! Пазете ги на всяка цена !
Само дълбок и тънък познавач на яп. икономическа действителност може да обясни подробно и убедително тази политика. Аз не се наемам.
Има и още един момент, който не мога да си обясня съвсем.
Явно някой голям финансов мозък в Япония се е сетил, че в конкретната световна икиномическа ситуация Япония няма да рискува, а обратното може само да спечели, започвайки една видимо "проинфлационна политика". Сложил съм кавички по две причини.
Сметките очевидно са показали, че резултатите от тази политика няма да са обичайните и вероятно и затова са се решили да я играят.
Обичайно за инфлацията се мисли като за процес на увеличаване на цените. По-скоро е обратното. Повишените цени са последица от увеличената инфлация. Това, обаче, е прекалено теоретично и да го оставим вастрана.
ЯЦБ почва да бълва пари. Преследвани цели и конкретно приложение на тези срадства. Не ги знам (не съм изследвал отблизо), но те са приблизително и винаги все сходни.
Купуват се проблемни активи от банките.
Купуват се дялове от закъсали банки и после под различни правни и бизнес способи вътре се наливат пари за оздравяване на баланса.
Изкупуване на правителствен дълг.
Мощна продажба на йени на валутните пазари с цел сваляне на курса и подобряване на позициите на националните износители.
Някому веднага е светнало, че супер евтин японски дълг може да се засмуче и веднага да се обърне в друга по-високодоходна валута или респективно активи, номинирани в тази друга валута.
И са почнали масово да го правят. Но тук ми се губи нещо. Смело са игнорирали валутния риск (риска, че към момента на падежиране на дълга в йени, курсът на йената няма да е значително пораснал). Откъде иде тази смелост.? Някой е знаел нещо, което ние с вас никога не сме можели да знаем.
После, Какво се случва с йените похарчени за закупуване на на различния (по-доходен актив). Те отиват при някога, който какво ги прави ??
Уравнението има доста неизвестни.
Хем печатат като луди, Хем дългът си остава предимно японски (това го знаем статистически), хем йените не достигат до потребителски пазар (тъй като се отчита спад в цените).
Накратко, демонстрирам, че нещата не са ми достатъчно ясни, но мнението ми си стои.
Тая няма да я бъде.
При започване на тази яп. практика, светът като цяло стоеше доста добре икономически. Поне това, което се виждаше. Това, че Западът оглозга най-безскрупулно разпадналата се и победена ком. система си е нещо напълно понятно и резонно. Води се една война, макар и особена. Победилият войник винаги е гледал на багатствата и жените на победения враг като на свое "законно" право. Гадничко е, ама 5 млн. години (от Адама) си е все така. Тънката цивилизационна обвивка, която положихме през последното мирно време, не може да заличи същността ни.
Ние (и ние) си отгладувахме поради причина, че примерно американците при Клинтън се бяха заели да подобрят картинката в държавните си финанси.
По същото време закъсалите японци решиха да поразтоварт и те част от драстичните си проблеми, като ги прехвърлят на останалия свят. Евала, сетили са се! Осъзнали са, как го правят по-големите батковци.
Онзи свят можеше да поема и по особен начин на абсорбира проблемите.
Днес, обаче, когато всички правят едно и също, схемата няма да проработи.
Чудя се, откъде ми хрумват подобни мисли, че и ги пиша, при това !
И аз като Скитъра си мисля понякога, че няма особен важно основание да се продължава писането, поради факта, че неизбежно ще започнем да се повтяраме досадно.
Е, днес почти сам себе си изненадах
Майтап да става.
