Във връзка с валутните курсове и (валутните номера против другарчетата
)се сещам и за още един специфичен аспект.
За по-диркетно опредметяване ще ползвам нашия Бг. пример. Вероятно всички си спомняте, че пофорумите ( аи къде ли не на други места) в последните години на моменти се водеше една доста оживена дискусия по отношение на това, че фиксираният курс на лева съсипнал нашия износ. Инфлационният диференциал не можел да намери място в един нов курс и всякакви вариации по темата.
Писал съм го по разни места поне 5 пъти и с пълното съзнание, че ставам досаден, пак ще повторя, че курсът не е действителният проблем на нашата икономика. Разгеле от миналата година започнаха едни нови тенденции - спря се безконтролното изливан.е на пари (а оттам и намаля разюздения внос) и се видя, че износът може да расте в новата ситуация, макар и при същия фиксиран курс.
За динамика и особено за структура на износа няма особен смисъл да се говори - нали го има този ръст и това е едно от малкото положителни неща, които се регистрират около нас, все пак.
Идеята ми е следната. Още при връзването на курса на лв към ДМ, избрано е едно съотношение, при което той е бил драстично подценен, толкова подценен, че инфлационният диференциял за цели 14 години не може да навакса до някакъв условен паритет, отвъд който той без никакво подозрение би се превърнал в явна пречка пред нашия износ.
Някаква вариация по темата в огромен мащаб се разиграва вероятно и по отношение на юана. С цената на огромни усилия, с административни и всякакви не строго пазарни мерки, китайците го държат нисък и удържат на огромния натиск срещу тях.
Ние не познаваме китайската социално-икономическа действителност в детайли и можем да предполагаме за част от мотивите им да играят точно тази, а не някаква друга игра.
Едно мога да съм сигурен, че те не са идиоти, които търсят възможност да изнесат на всяка цена колкото се може повече продукт, но и национален доход извън страната си, за да бъде изплюскан от други нации.
Вероятно този механизъм отговаря наприоритетите, целите и задачите, които се решават от местния елит (и много вероятно не само краткосрочните).
Вече съм имал повод да привлека вниманието към обстоятелството, че и через този механизъм те си осигуряват невероятните темпове, които се постигат вече над десетилетие. Тези темпове просто са им изключително необходими сега, тъкмо сега. Някъде бях чел, че ежегодно трябва да се намират над 10 млн. нови работни места за прииждащитео от вътрешността на страната бивши селскостопански работници. Това са хора, които практически не притежават нищо и нямат никаква сероизна квалификация. Те са гладни и носят надежда за по-доброто бъдеще на своите деца - така, както е нормално да се случва на всички нас.
Ниският юан е един от способите дасе създадат условия за заливане на света с непретенциозен продукт, който пък осигурява насъщния на тези милиони.
Ако разгледаме това развитие като процес (исторически процес), веднага ще разберем, че няколко десетилетия не са от толкова голямо значение. Дори и децата на тези потомствени селяни вече ще имат едно доста различно социално качество, а внуците им ще са едни нови и съвременни хора, израснали в модерните източни градове. Като се има предвид, че освен това те успяха да овладеят безконтролните си демографски процеси на ръст на населението, този резервоар на многобройни, неуки, гладни, а оттам и опасни групи то хора, скоро ще започне да намалява.
На тяхно място ще дойдат едни съвсем нови китайци, към продуктите на чиито труд голяма част от света ще е пристрастен.
Тъй както е тръгнал светът, нещата ще се обърнат скоро, вероятно много по-скоро отколкото очакваме.
Дори и след някакви 10-15 години нещата вероятно ще изглеждат по един доста различен начин.
Големият ми проблем
е, че съм се заел да обяснявам убедено, какво ще стане след 15 години, но Бога ми, не знам какво ще стане утре
!
