Аннвлад, Хубаво и приятно за четене нещо си спретнал.
В момента не съм готов да поведа разговор за манипулиране на масово съзнание, както си го формулирал. Темата е много обемиста и много сериозна. Незбежно ще се засегнат и социални възгледи, пък не ми е до това в момента.
Искам да уважа подхванатия разговор с пример за една манипулация, чийто автор бях аз. Съвсем пресна.
Вчера бях на един оглед на апартамент. Това беше първият оглед на апартамент с цел закупуване, който правя в живота си. Купувачът не съм аз. Един приятел ме помоли понеже знае, че темата ми е някак близка и най-вече защото имотът е близо до мястото където живея, познавам добре района. Бяхме се договорили, че според обстоятелствата и ако се наложи, ще обясни присъствието ми като: консултант, юрист, брокер, както дойде.
Обектът: малка триетажна сграда с два входа, строена преди повече от 50 години. Отвън видимо западнала, при два от имотите имаше следи от някакъв ремонт, другото западнало. На фасадата издайнически следи от рушащи се и пропускащи каменинови тръби. От едната страна има улица с не особено интензивно, но практически безспирно движение. От другата страна е нещо като детска площадка, която е позната в квартала с почти нескончаемо присъствие и врява. Първо децата, после идат ученици и други сходни с огромни количества бира, която се разтоварва по фасадите на околните блокове, купонът е доста дълъг и понякога до малките часове, след това са вечерно-нощните романтично настроени, които накрая биват заменяни от скитащите кучета.
Нарочно се отдалечихме малко за да видя горе-долу състоянието на покрива: скатен, с червена керемида. Видимо вълнист, полегнал, разместен, със сигурност има течове и гнилоч.
Споделих наблюденията си и силно негативно впечатление. Той иска да гледа, обаче.
Влизаме във входа. Разбита врата, неремотирани стълби от времената на новодомците, петна от течове, смрад на мухъл.
Имотът е на партера. Посреща ни собственик и една принудено усмихната и чевръста кака. Той видимо смачкан поради някаква причина. Тя излъчва еуфоричност и енергия и за двамата. Оказа се брокерка.
Веднага последва въпрос, кой какъв е. Нормално, харесвам и аз да знам кой какъв точно играе. Приятелят ми се представи за кандидат купувач, а мене за приятел. Веднага го застреляха с въпрос: А брокер имате ли си? Извърнах се настрана, че не бях сигурен, дали ще мога да прикрия усмивката си. Моментално ме титулуваха на юрист, който ще помага при потенциална сделка. Не знам точната причина, но приятелят ми беше споменал, че няма никога повече да ангажира брокер за някакви негови въпроси. Тя измънка някаква фраза, че юристите имали друга функция.
Ето манипулация. Пробват. Не се знае - може да се попадне на тотолно дистанциран от темата, който да помисли, че без брокер не става.
Ще спестя подробности за състоянието. За около 3 мин. констатирах, че въпреки опитите за частичен ремонт, всичко би трябвало да се събори до тухла и да се направи наново. Е, това е субективно.
Застанах отстрани и се усетих, че започвам да скучая. Водеха се някакви разговори за за широчина на антрето и за оттичането на тоалетната чиния
Аз вече много добре знам, че той въобще няма да купи, ама се намира на приказна по непонятни причини.
Тя обаче напира и твърди, че това е един изключителен имот, невъобразима локация и ... и ... епитети по учебник. Той не показва знаци, че смята да си тръгваме.
В интерес на истината, тя има известно право. Мястото като цяло е добро, кварталът е сред приемливите в София и ако поради някакви причини не се жалят пари и усилия, за определени купувачи може и да става.
И по едно време изръсих. Какво ще кажете да поговорим малко и за бизнес! Усещам се готов за извъшване на манипулация.
Колко собственици е имал имотът след А16 и изследвана ли е собствеността.? Последва кратко объркване, но тя бодро разказва как два пъти са проверили преди сделката за името на собственика и за ипотека. Дори на сутринта преди нотариуса.
Тя извърши манипулация като се направи, че не разбира въпроса ми и в най-добрия случай отговори само на малка част от него. Типично за пазарната борба: подмяна на въпроса, а понякога и на цялата тема, особено на неудобна такава.
Аз пък извърших още по- голяма манипулация. Отговорих, че след като не е правена подобна проверка, не е нуобходимо точно в момента да се вторачваме във въпроса. Никой не бърза.
Посланието е ясно: набирате черни точки, позицията ви слабее, мислете си !
Оказа се, че собственикът е купилсъвсем скоро, тази година. Трябвало да продава по лични причини, неназовани.
Аз извършвам втора манипулация: известявам, че в последна сметка един собственик не е необходимо да обяснява защо продава, товае негово право, пък право на купувача е да си мисли, каквото реши за удачно
И продължавам безмилостно: А вие обяснихте ли на клиента си за данъчните аспекти на една подобна сделка?
Мълчание. Човечецът започна да се суче, че си е платил данък сгради. Разбирам, че въобще и не подозира за какво го питам. Стана ми жал. Господине, настоятелно ви предлагам да консултирате планираната сделка с доверен данъчен консултант, счетоводител или подготвен юрист, викам аз.
Още две-три тъповати закачалки пропускам.
Поисках да ни заведат на покрива. Вече съм се подготвил и знам, че там неизбежно ни чака жалка картина и без да съм я виждал.
Суетене, после : ах, извинете, няма ключ ! Ама той какво отношение има към апартамента на партера? Нали и така ви казахме (вярно, ча казаха), че е със скосявания и не може да се ползва за живеене, макар и голям по площ!
Не издържах на подобна наглост и казах тихо, че има ЗСобствеността, който дефинира общите части.
Има и ЗЕС, който определя, кой носи грижата и разходите за тяхната поддръжка и също, че е наложително да ги прочетат.
Ето, признах си. Заставайки от страната на купувача, аз тотално игнорирах някакви все пак съществуващи положителни особености и настойчиво и много категорично акцентирах (дори манипулативно, защото ме провокираха) на отрицателните аспекти.
Пазарът е война!
Накрая дойде моментът на истината. Попитахме за цената. След дълго и объркано предисловие спомена 75 х Е. За двустаен апартамент.
Не отроних и дума, не ми беше и работа, но се почувствах задължен да се ококоря. Нали все пак за манипулации идеше реч
После ще се върна да оправя грешките, че се проточи писането.
