Ако някой от по-знаещите пусне коментар, ще се радвам естествено.
Ще преведа само края:
"Общият извод е, че най-много от падналите сгради са построени между двете световни войни, когато се е строяло по немски норми, създадени след 1900 г. При тях са се изчислявали само тежестта на етажите по вертикала. След земетресението от 1940, някои от тези сгради са заздравени, но като цяло са били сигурни до 1977. Движенията по вертикала, комбинирани с такива по хоризонтала предизивкват ефект на засилване (forfecare, които чисто и просто разрушават етажите.
За соц сградите, които са паднали, построени през 60-те, неспазването на нормите за материалите за стоителството, са елементът-ключ за катастрофата.
За нещастие, много от сградите построени по време на имотния бум от 2000-те са по-опасни от гледна точка на сеизмичния риск отколкото някои комунистически блокове."
ПП маранди
Ъмм,
нямаме големи традиции в строителството на масивни сгради с много хапартаменти. Не случайно е посочена 1900 год., та насетне. От възрожденския стил с малките кокетни къщурки, след Освобождението се канят мисля, че австрийци бяха да проектират обществените сгради в Софето ( по памет ). После идва соц-а и сляпото копиране на технолигии.
Положителното поне е, че не сме се улисвали с височината на етажите поради сеизмичността на региона.
Тоже е положително, че сме нямали голям трус от 100 години, за да се "види" къде сме. Тоя тигър 31 в материала, който е дал е отбелязано точно това, ама той ми иска "факти"? Няма толкова тъпо парче, да не е тръскало сериозно от над 1 век, а той да си мели неговото и да иска "факти".
Отделно от картинките му и описанията се вижда точно това, което казвам. Цепенето на стените под ъгъл 45 градуса, считано от ъгъла на стената, т.е. където е концентратора на напрежение.
Това са се опитали да обяснят и румънягите, че при покой, сградите са натоварени само на статика, при земетръс става освен нея и динамика и напреженията от нормални, стават тангенциални като огъване, усукване и срязване в слабите места на конструкцията.
Липсата на опит в строителството и архитектурата поради 450 годишното турско присъствие ни докарва после до строежи на бутафории при масивното, жилищно строителство. Демек не особено функционални сгади, тежки конструкции, които оскъпяват доста и идиотска визия след само 30-40 години експлоатация.
Тук само ще вметна, че избора на България за постижение на 20-и век в строителството и архитектурата, което се проведе по БНТ, беше Димитровград.
Повече не виждам какво да коментираме .....
П.П. Чиърс