Малко да събудя темата.
Пускам превод на една статия, която може и да е интересна някому.
Подходът и изводите не са новост и изненада.
Има малко данни от имотния пазар на САЩ, което си е право в целта, с оглед на форума.
Преводът е малко свободен тук-там, без правописни грешки също не ще да е минало, ама като не давате мангизи - толкова
От:
английски
▼
На:
български
▼
Превод на текст или уеб страница
П Превод от английски на български
Икономикс на Реалността
от Llewellyn З. Рокуел, младши
Наскоро публикувано от Llewellyn З. Rockwell-младши: "Встъпването" на държавата се провали.
Като културна особеност, ние хората харесваме нашата реалност, каквато я предават по телевизията, но изглежда и се противопоставяме в икономиката.
За период от вече повече от две години и дори повече, в зависимост от вашата лична схема за запознаване с действителното състояние, федералното правителство води война срещу реалността на невероятния ценови балон, надут чрез ФЕД в областта на на недвижимостите, с разпростиращ се ефект и на останалата част от икономическия живот.
Този балон трябва да се взриви с оглед на възстановяване на някакъв здрав разум в икономическата среда. Не трябва да има никакви съмнения в тази връзка.
Практикуваните Политики бяха обаче в посока на това да се излага многословно на хартия онова, с което не искаме да се справим в действителност като безспорен факт. Фактите, обаче, няма да си отидат.
Трябва ли да се направи телевизионно шоу, за да накарате Вашингтон да погледне действителността в очите?
В FDIC признаха , че 829 банки са на ръба на фалита. Това е един от десет. Само 118 са фалирали през тази година, но те щаха да са много повече ако отсъстваше намесата на ФЕД. В същото време, не са учредени нови банки в САЩ през последното тримесечие -, което се случва за първи път от 38 години насам. Що се отнася до действителната стабилност на банките, то тя е само в областта на някакви предположения.
Колко лоши кредити имат те в балансите си, че и кредитодателите и кредитополучателите да са съгласни да извърнат глава, е нещо, което никой не иска да знае.
Тогава наред иде и една друга тема, която никой не иска да обсъжда: това са ценитеа на жилищата. Те трябва да паднат още. Вашингтон опитва да ги подкрепя с около 18 различни програми от ипотечни изкупувания до данъчни схеми. Това забави падането на цените за известно време. Но те започнаха да падат отново, в посока на мястото, където природата иска да ги закара.
Проблемът е, че не може изкуствено да стимулираш и предлагането, но и търсенето на по едно и също време. Ако субсидираш жилищното строителство и това доведе до строежа на повече къщи, то ти едновременно прилагаш и натиск върху цените на къщите, които са в момента на пазара. Ако субсидираш закупуването на къща, насърчаваш и продажбата на къщи, която води до една реалност на наситения пазар на недвижимости, която се изразява в цените на жилищата.
Няма начин щото централните плановици да заобиколят и подминат този проблем, освен ако те самите едновременно строят и купуват къщи от себе си, а нас останалите ни държат далече от този процес. Това може да помогне за разкрасяване на жилищните данни, но не прави нищо за промяна на пазарните реалности. Merrill Lynch, всъщност, е публикувала доклад, който показва, че има пресищане на пазара със строителна продукция, което няма да му позволи да се нормализира за още пет години и който предполага известно разумно забавяне в темповете на строителството.
Правителството Вече е направило всичко по силите си за да се преодолеят пазарните сигнали, като в същото време се опитва да накара сигналите на пазара да действат по начин, който съответства на политическите приоритети. Проблемът е, че не можеш да направиш и двете. Вие трябва или да се основавате на пазара или да го отмените.
\
Същото важи и за нивата на безработица, които са трайно високи. Сега, какво ви говори фактът, че има значителен излишък от работници, в сравнение с броя на възможности за работа? Това означава, че в някои сектори, работните места се продават на твърде висока цена. Има начин да се оправи този проблем. Можете да намалите минималната работна заплата, да намалите разходите за наемане, или работниците могат да намалят гарантираните си надници.
Така, както са сложени нещата, Вашингтон не прави нищо за оправянето на някои от тези грешки и по този начин, разбира се, безработицата продължава да бъде много висока. Много млади хора в действителност се изтеглиха от пазара като се върнаха на училище, за да се избегне плащането на студентски заеми. В държавните университети се радват да си вземат парите.
Добър показател за бъдещите бизнес условия е търговският и индустриалният заем.
Те продължават да падат като хвърлени от някоя висока скала. Как се справят от ФЕД с това? Със задържането на краткосрочните лихвените проценти на възможно най-ниски нива, така че по този начин банките няма какво да спечелят от даване на кредити, както и потребителите няма какво да спечелят от спестяване. Не е умно.
В същото време дългосрочните лихви се държат ниски чрез съществуването на доктрината „твърде големи, за да бъдат оставени да фалират” за ипотечните холдингови дружества, като например национализираните Freddie Mac и Fannie Mae.
При един истински пазар не съществува разпореждане къде да се лихвените проценти, а те просто щяха да бъдат достатъчно високи, за да се компенсира риска. Когато не съществува риск, или когато рискът е социализиран, ще видите един абсурден сценарий на намаленията на лихвите по време на най-голямата ипотечна криза в американската история.
А основната разлика между сега и 1930 се отнася до стандарта на живот на самите потребители. Всеки човек сега все още пазарува, все още поддържа висок стандарт, все още се храни навън, все още харчи разточително. Но как и защо? Отговорът е в потребителския кредит, който е намалял, но не и дори почти пропорционално на намаляването на икономическите перспективи.
Тези възможности не са съществували през 1930. Хората е трябвало да живеят в рамките на техните разполагаеми средства. Днес всички ние можем да продължаваме да заблуждаваме себе си толкова дълго, колкото е възможно.
Дали дори искаме да се повишат ужасните обекти на държавно финансиране?
Нека да не ходим там.
Достатъчно е да се каже, че цялата система днес е пропита с изкуствена хитрост и, че това просто не може да продължи. Какво да направим сега? Провежданият сега курс ще доведе все по-далеч и по-нататък към една катастрофа. Единственият действителен отговор е посочено от Лудвиг фон Мизес през 1931 г., в едно есе в книгата за „Причините за икономическата криза”.
Мизес пише през 1931 г., както следва, и наистина няма какво да добавим към този анализ:
"Тежки гърчове на икономиката са неизбежен резултат от политики, които спъват пазарната активност, която е регулатор на капиталистическото производство. Ако всичко възможно е направено за предотвратяване на пазара да изпълни функцията си си за привеждане на търсенето и предлагането в балансирано състояние, то тогава не трябва да ни дойде като нещо изненадващо, че се случва сериозна несъразмерност между предлагането и търсенето, тя продължава във времето, множество от стоките остават непродадени, фабриките остават тихи, милиони са безработните, нищетата и мизерията се увеличават и най-накрая, в резултат на всичко това, в областта на политиката намира широко разпространение един разрушителен радикализъм.
"Периодичното връщане на кризи от цикличните промени в условията за бизнес са резултат от опитите, предприети многократно, да бъдат подбити лихвените проценти, които се развиват естествено на неманипулирания пазар. Тези опити да се подбиват безпрепятствено пазарните лихвени проценти се извършват чрез намесата на банковата политика – като се започнне От кредитната експанзия, през създаването на допълнителни непокрити ценни книжа, заприхождаване на депозити – все средства с цел да се доведе до бум.
"Кризата, от която сега страдаме е също от този тип. Обаче тази криза надхвърля далеч рамките на типичната депресия в рамките на икономическия цикъл, не само по мащаб, но и по характер – заради интервенциите върху пазарните процеси, които предизвикаха кризата, и не се ограничават само да оказват влияние върху размера на лихвата. Интервенциите пряко засягат заплатите и цените на стоките, също ....
"Всички опити да се излезе от кризата с нови интервенционистки мерки са напълно погрешни. Има само един начин за излизане от кризата. Откажете всеки опит за предотвратяване на влиянието на пазарните цени върху производството Откажете се от осъществяването на политики, които целят да се фиксират и уставовят лихвени проценти, заплати и цени на основните стоки, различни от тези, които пазарът показва. Това може да противоречи на преобладаващото мнение. Това със сигурност не е популярно. Днес всички правителства и политически партии имат пълно доверие в намеса и не е вероятно, че те ще изоставят своите програми. Въпреки това, вероятно не е твърде оптимистично да се предположи, че тези правителства и партии, чиито практики са довели до тази криза някой ден ще изчезнат от сцената и ще се освободи място за хора, чиято икономическа програма води не до унищожение и хаос, а до икономическо развитие и напредък. "
4-ти септември, 2010 год
Llewellyn З. Рокуел, младши [го прати мейл], бивш редакционни асистент на Лудвиг фон Мизес и конгресен началник на щаба на Рон Пол е основател и председател на Мизес институт, изпълнител за имоти на Мъри Н. Ротбард, и редактор на LewRockwell.com. Вижте книгите му."
Не знам, какво да мисля!
Като писано вчера. Обръща някои от представите ми за случилото се през 30-те.
Оригиналът