Капитализмът съществува благодарение на жените - ако те не харчеха повече, отколкото мъжете им изкарват, всичко би рухнало.
Е, по тази логика, жените са виновни, че не успял социализмът. Мъжете харчат не по-малко.
Една история, която са ми разказвали. Случила се е 1929/30 година. Г-н Минчо бил банкер. Г-жа Минка излиза да се разходи по търговската улица и търговецът на платове, който седял пред магазина си, веднага я спрял:
-Оооо, г-жа Минка, добре, че Ви виждам. Получих един плат, който веднага го прибрах, много ще Ви отива. Не съм го показвал нито на г-жа Евдокия, нито на г-жа Ефросина... Като че ли, само за Вас е правен...
-Не, не, благодаря, но...
-Моля Ви се...само влезте да го видите. Не Ви карам да го купувате...
Влязла, и пак се продължило със суперлативите... Г-жа Минка с неудобство казала, че няма пари в момента, по-късно, може би...
-Няма проблем... Вземете го, когато може г-н Минчо, ще ми го плати...
Взела го. На обяд, г-н Минчо се прибирал към дома и пътят му минавал покрай магазина за платове.
Търговецът, в момента в който го видял, на висок глас, така че цялата улица го чула:
-Г-н Минчо, съпругата Ви взе един плат от мен. Не се притеснявайте, ще ми го платите, когато имате пари...
Било въпрос на чест, как така банкер и да няма пари. Какво ще кажат хората... Предпочел да плати веднага, пред това, да бъде върнат платът.
В семейната единица, има два подхода. И при двата, може да се плаща "данък хорско мнение"
1. Парите са общи, целите са общи.
Ако целите са неясни, всеки дърпа от парите щото общи и става като социализма - неясна цел - комунизъм...
Ако целите са ясни, ако има единомислие в начина на постигане, жените са достатъчно изобретателни, за да съумеят да редуцират харчовете, в името на поставената цел.
2. Парите са основно в мъжа (по презумпция).
Целите са ясни, но реалностите (портфейла на мъжа, приходите...) са неясни. От там идват и очакванията от него...
Най-грешното в тази система, според мен, са кредитните карти, потребителските кредити, дори и лизингът... Много повече, дори от жилищните кредити. Грешката при жилищните кредити е, ако е било грешка, че се даваха, въпреки видимо недостатъчните доходи, въпреки несъответствието цени/доходи.
Наистина, масово хората не могат да се оправят с парите. Както и масово плащат "данък хорско мнение". Той е един от най-големите двигатели на потреблението... Или още, данък "престиж". Прави ли се PR повсеместно на този данък (а, се прави непрекъснато), задължително се намират форми за обслужването му. За съжаление, те водят към ненормално задлъжняване, към използване на всякакви методи и средства, за постигането им. След което, последствията са ясни. Каквато и система да съществува. А, може би, е начин на управление...
Reynard,
Няма проблеми при мен.