Да, така е.
Мен ми е странно, как бивш пушач е нетолерантен към сегашните си събратя. На времето, когато пропуших, бях жертва на модата да се пуши. Държавата стимулираше пушенето, рекламите на цигари не бяха забранени, филмите, които гледахме бяха пълни с внушението, че цигарите създават страшно удоволствие. Ние, които бяхме против системата, веднага се запалихме по цигарите, защото соц-моралът проповядваше, че цигарите са вредни, ( Пенка в кравефермата не пуши, защото е идеал на системата), но заедно с това създаваше условия този наркотик да се разпространи.
Цигарите са наркотик! Това е важно да се осъзнае. Създава удоволствие. Не пуша 11 години, но понякога сънувам, че съм преяла и пуша цигара и дълбоко в подсъзнанието ми, е останало удоволствието от нея....Трудно е отказването от наркотика. Не всеки го постига. И не виждам защо, да го принуждаваме към това, защото може би е нелечимо болен. Още повече, в кръчмите имаше места за пушачи и непушачи. На хората им е трудно. Други не осъзнават, че са зависими и не им пука. Защо трябва да се бъркаме в техния живот? Те си висят в другото помещение и не ни пречат?...
Тези дни бях на ресторант. Ами – пуши се! ...Слагат ти една чаша за чай, пълна с вода, да си гасиш тютюна...уж не се пушело...Нямам сърце да ги изпея на инспекторите, защото съзнавам тяхната борба. Знам, че никой не е станал пристрастен пушач от първите си сто цигари. Убедена съм, че в началото на всички са били неприятни. Докато се пристрастят.
Що се отнася до бизнеса, нещата са така, както казва Фло. Всякакви държавни ограничения и регулации, ще докарат Държавата до масово бягство на нейното население. То не че тя има нужда от него, защото не може да му осигури условия за нормален живот, работа и задоволяване на елементарни потребности...Това е реалността. Колкото сме по-свободени от рестрикции, толкова ще бъде по-добре за бизнеса и държавата. Тогава и завистниците, които драскат колите ще намалеят.
Коганев да не ми разправя, че като фалира ресторантьорския бизнес, ще се възроди друг – по-устойчив и по-добър бизнес. В България сме на опашката на всичко. Ние трябва да дишаме, да работим, да си задоволяваме потребностите. Хората трябва да работят, да си вадят хляба с труд, дори и за сметка на болестта на зависимите от тютюн, защото нямаме изход. Всички тези вносни регулации от евросъюза, ще докарат до по-лесна смърт на местното производство и услуги, вместо да ги привлечем тук, на евтиното -да си харчат парите, изкарани в ЕС. Следващата забрана е на алкохола.
(Не е конфронтация, ако някой се опасява..)
