Та, търсят се аргументи и мотиви в подкрепа на правото (юриспруденцията) като житейско поприще.
Доста богата и благодатна тема. Аз искам да посоча субективно само някои отделни елементи.
Животът ни си състои основно от една нескончаема поредица от човешки отношения, които в крайна сметка в своята съвкупност формират обществените отношения.
Правистите са тези (заедно с представители на други професии), които имат най-отговорната роля в генериране на правила и норми, прилагането им и контрола върху тях в процеса на реализиране на обществените отношения.
Точно в този момент чялото човешко обществото има една болезнена необходимост от светли люде, широко скроени, с дълбок и пространен поглед за социалните и историческите процеси, но и апостоли за справедливи каузи, неподвластни на дребна корист, радетели за добро бъдеще за децата на човечеството.
Цялото общество е бременно с дълбоки и неизбежни промени и трябва да излъчи най-стойностните си чеда за да ги осмислят, формулират и претворят, да акушират раждането на промените. Съдбовно на юристите е отредена ключовароля в този процес.
Говоря естествено за такива, които няма да подменят умишлено примерно разни думи във важни актове, с цел да обслужат някой спорен личен или групов интерес.
Е, ние по-опитните (за да не кажа по-възрастните) знаем, че едни подобни процеси текат бавно, мъчително и са съпроводени с неизбежни разочарования, понякога твърде дълбоки, но такъв е животът, отколе.
Още съобразявам, че в законодателната власт могат да се изявяват (включително и на върхови и ключови постове) абсолютно всякакви хора, включително със съмнително образование и ценз, да не говорим за чисто човешките качества. По много сходен начин стоят нещата и в изпълнителната власт.
И двете са почва на изява на прависти, без ограничения.
Единствено и само в съдебната власт, на върхови и ключови постове стоят практически само юристи.
Резервирането на една от властите за представители само на една професия, поставя точно тази професия в едно много специално социално качество.
Чуждите езици са една много тежка и много неблагодарна работа. Поклон пред наистина добрите в това порище. Казвам го откровено и отговорно. Една от най-изнурителните работи, с които ме е сблъсквал животът е било задължението да правя (по-скоро да правя опит за) симултанен превод на отговорен разговор. Не след дълго може да стигнеш до положение, мозъкът ти буквално да пари.
Казвам, че е неблагодарно и защото по силата на някои важни физиологични и биохимични (и други) фактори от човешката ни същност, дори един чужд език е практически неусвояем в цялост (фонетика, лексика, граматика), при започване на обучение след определена възраст и не в оригинална среда. Чувал съм да казват, че 11 - 12 години е междата, да не говорим, че има мнения и за 6 - 7 годишна възраст.
Протичане на някакъв вид информация между индивиди е едно нещо, ЗНАЕНЕТО на един език е нещо съвършенно друго.
