Отиваме на избори за да избираме старите муцуни.
Те не могат да предложат промяна.
Пък и истинската промяна би могла да започне след поставяне на въпроса за собствеността.
Никой политик (не само старите) не би си и помислил да поставя този въпрос. Причината е проста. Дори и само да си го помисли и ще бъде отстранен, при необходимост дори и физически.
Ще има разни ала-бала за залъгване на раята.
За да бачка.
А народът е обезверен, смачкан и деморализиран и по-скоро вече не иска да работи.
Преди време попаднах на едни картинки, които ме провокираха да мисля, че изглежда вървим към ситуация, при която ще е наложително да се внасят не само храните и промишлените продукти и кой каквото се сети, но и да си мислят за внос на нов народ.
Ние хората все пак сме така устроени, че браним живота и не можем да се наситим от него.
Няма значение, че някой си там тъпанар мисли, че положението е без изгледи за оправяне.
Няма да се мре, я!
Нещото, което трябва да се направи веднага е да обърнат гледната точка при някои важни социални процеси. Не бизнесът (особено дребен и среден) е длъжен нещо на администрацията. Тя му е длъжна.
Ясно е, че има действащи закони и изисквания. Те не могат да бъдат прескачани.
Задължение за изпълнение на тези изисквания да носи администрацията. Това звучи абсурдно, знам. Ситуацията също е такава.
Бизнесът да си гледа бизнеса и да отваря работни места.
Чиновниците да хукнат по фирмите, но не за да мачкат и рекетират, а за да информират и помагат на икономически активните хора. Възражения могат да се намерят много, но и колай може да се намери.
В момента вся и всьо в тази страна са полицаи, администратори и преразпределители.
Те трябва да идат в маманса, а мястото им да се заеме от съзидателите.
