Една сутрин от живота /ни/

[tihia]

Сега когато пиша е вечер.Тъмно е навън.Но ще зазори.Слънцето ще погали щастливите очи, вперили поглед в него.Природата ще се събуди за новия ден. Някои от нас  също.Да празнуваме!
тихх

[BulCan]

Тих, добре дошъл! И ти тръгна с "голямото преселение на народите". 

[tihia]

Хах.Аз филм по-дълъг от една серия не гледам и караници по форумите не чета. Надявам се поне тук да не се развихрят състезатели на тази писта.Благодаря за добрите думи.

[elissa]

Кръгче

* * *

Един японски автор от Х вeк попитал майка си:

кaквo сънуват cкитниците, мамо? Дали сънуват път или пък къща?

Мaйкa му, мъничка японка, се пипнала пo oкoтo и казала:

Сънуват пътя, кoйтo винаги ги връща.

                        Кръгче.

Людмил Станев

Радвам се, че дойде, радвам се, че си имаме тази тема и ... най-вече теб, Тих!
Надявам се да  "пътуваме", но винаги по кръгчето ... по кръгчето ... да се събираме на едно място! 

Да празнувамеее! 

[tihia]

Заприличали сме на хора
дето вечно си губят ключа.
Няма да го намерим скоро
ОЩЕ сме безнадежден случай.

В това ни е неустоимия чар.
тихх

[elissa]

Заприличали сме на хора
дето вечно си губят ключа.
Няма да го намерим скоро
ОЩЕ сме безнадежден случай.

В това ни е неустоимия чар.
тихх

Тату - Нас не догонят

 

[elissa]

.................................
Любов, мечта, целувка, клонка, птица...
Светулчици, отхвръкнали назад.
Но още живи. Още ни разнищва
топликът им. И още ни топи.
И ставаме от ледници огнища.
И всичко, дето уж с години спи
дълбоко в нас, се буди мигом с трепет.
Обгръща ни със пламъка си луд,
дорде от нас направи шепа пепел.
Камара пепел в този век от студ.

Дамян Дамянов

[tihia]

Когато късно нощем завали
и всичко е невидимо и влажно
усещам как сърцето ме боли
от спомен някакъв за нещо много важно.
П Матев
"Смисълът трябва не да се търси, а да се създава." Безценно!

[elissa]

Ето и едно ново клипче (премиерно  ... по стихове на Радост.
Приятно гледане и четене! 

Мокри обувки завинаги - Радост Даскалова

[elissa]

 

Дърво със сърце - Радост Даскалова

[Muza]

Тих,

Радвам се да те видя тук! Радвам се, че си откри и темичката и тук...

Като си отворих ютубчето и ми излезе това...

Напълно непознати

[tihia]

Позволявам си да публикувам последния си пост в стария форум.Не ми идва по силно послание към вас в този момент.
"Елиза ме трогна за пореден път. Скоро четох, че приятелството е като любовта, но в по-чист вид.Прекрасно казано!Въпреки, че не познавам на живо посетителите на този, станал почти култов форум, си позволявам да считам пишещите тук за мои приятели. И след като не нося отговорност само и единствено за това, което чувствам, едва ли нещо или някой може да ми отнеме това усещане. Човек който вярва е непобедим. Благодаря! "

[elissa]

Сложих я в темата за дечицата, но нека я има и тук. Прекрасна песен, прекрасен текст ...

Елена Орлова — Помолись за меня — Pray for me

Елена Орлова "Помолись за меня".
Из диска "Senderos de amor y humo".
Испанско-русский фьюжн.

Слова — Оксана Кыштымова .
Музыка — Елена Орлова.



Помолись за меня. Помолись за меня, как умеешь...
Задержи на секунды дыханье и вспомни меня,
И ладони сложи пред собой, ты, ведь знаю я, веришь,
Что молитвой своею меня сбережёшь от слепого огня.

Помолись за меня. Помолись за меня, знаю - сложно..
Ведь не слово "Аминь" и не свечи пред ликом Христа
Здесь нужны. Но слова той души, тех молитв, чаще ложны, -
Когда нет у души за душою ни капли греха...

Кто не ведал греховных желаний, падений и мыслей, -
Кто не каялся, не сожалел, не прощал, не просил,
Тот не жил... Не считай же себя в чём-то лучше и чище, -
Помолись за меня, чтобы ветер свечу погасил...

Мотылёк, осыпая с крыла драгоценную пудру,
В тёмной ночи блуждая, увидел свечу на окне.
И почудилось в тьме, будто это забрезжило утро,
Он, рванувшись навстречу заре, растворился в огне.

[elissa]

ПЕЧАЛЕН ПАРАДОКС

Защо пишем? По тоз
капитален въпрос
често казват ни: Сред най-главните стимули,
които от Омир до днеска сме имали,
е и този, че мами ви животът отвъд,
зад чертата, предписана на човешката плът,
да, ще ви се в бъдещето да ви четат
и сред тях да пребъдете, увенчани от слава.
Но защо ви е тя, като вие тогава
не ще й усещате приятния гъдел? -
Друго - смятат - било би, ако авторът бъдел
способен следсмъртно все пак да събира
многогласия отзвук на своята лира. -
И са прави наистина. Като се вземе
предвид колко дарби, усилия, време
изисква от автора процесът на писането,
получава се тъй, че за логичната мисъл е то
парадокс недостоен.
А пък тоз парадокс напоследък е двоен,
и ако го казвам във стил шеговит,
недейте се лъга, то е само на вид:
да, животът ни днеска е така променен
за мене, разбира се, и за тез като мен,
че станал е чужд,
непонятен, досущ
марсиански, прогонил стиховете и музите.
Виж, тъй всички се движат с мобифони до бузите,
че даже и някой твой сънаборник, ако го
видиш по улицата, не знаеш дали
се вайка за някого,
или зъб го боли.
И това е за старците, а със своето "чатене"
заместили старото книгопечатане,
какво правят днес младите, да, какво правят те?
Просто никой не ще
да чете
въобще,
а камо ли стихове? А пък и ние
ги пишем такива, че да му се отбие
меракът, ако
някой хвърли око
на нашите опуси.
Но нали във Европа си
превеждан, издаван... При все че и там,
доколкото знам,
четат ни едвам.
И макар да ми казват, че съм черноглед
и че всички със славата ни ще е утре наред,
става моето кредо
все по-бледо и бледо
и явно очаква ни изненада голяма:
стигнал си бъдещето, а пък него го няма.

ВАЛЕРИ ПЕТРОВ

[tihia]

"Да бъдеш щастлив - означава да изпитваш увереността, че си на правилния път."
Още едно утро от нашият прекрасен живот.Усмихнете се!