Нямам си работа в Неделя сутрин и ми се иска да поизчистя някой свои теории, като за целта трябва първо да ги напиша.
Та, размишлявайки за кризата, която ни напъпли от 2006-та, не спирам да се питам: защо? Какво стои в основата и? Какво не е наред в системата, та такъв тип кризи са периодично явление, и сякаш всички сме се примирили с тях, очаквайки ги с овчедушно изражение, като отдушник на събралото се налягане, клапан някакъв си...
Абстрахирайки се от сложните технически термини, които ми разказват какво вече се е случило, аз слязох по-надолу - до хората. Защото те са тези, които стоят в основата на всичко случило се. Зададох си въпроса: защо хората правят неща, с ясното съзнание, че ще съсипят цялата система, включително и собствения си труд?
И ето какво ми хрумна:
- В хората има заложен един дълбок стремеж за усъвършенстване. Дълбок, колкото инстинктите за оцеляване, размножаване и опазване на тъщата от вълци. Та същият този стремеж, се изявява като едно тънко гласче, шепнещо в ухото ми: УТРЕ ЩЕ БЪДЕ ПО-ДОБРЕ ОТ ДНЕС!!!
Утре трябва да бъде по-добре от днес, защото, иначе, какъв е смисълът от "утре"? Как да различим днешния ден от утрешния ако те са еднакви?
Добре! А в един забързан свят, където удобен измерител на успеха са най-често парите... как да измерим? Бинго! С повече пари. Тоест, за да бъде днешният ден по добър от вчерашния, и за да можем да заспим щастливи с идеята, че утрешния ще е по-добър от днешният, трябва доходите ни да се увеличават. Това ни дава спокойствие в утрешния ден.
Обаче има проблем.
Даже няколко.
Светът, разгледан като едно глобално село, си има своят ръст. Той се състои от няколко компонента, като най-съществените са: увеличаващото се население и подобрените средства за производство. Като второто, дори не е от голямо значение, защото повишавайки, чрез манифактурно производство бройката, реално сваляме цената. Освен това, парите са отражение на труда, следователно са пряко зависими от количеството труд, което се полага.
Та да се върнем на Човекът. Той, както вече уточних, се нуждае от прогрес, за да бъде щастлив. Проблемът е, че темпът на този прогрес, трябва да отговаря на световният такъв. А както знаем, хората биват различни. Едни са темпераментни холерици, други - флегматични и пасивни хипохондрици(заради римата).
Очевидно при толкова противоположни индивидуалности по никакъв начин не можем да имаме еднакъв ръст, както и съвпадение с глобалния. И, както казва поручик Ржевски: започнаха извращенията.
Имаме и втори голям проблем. Оценката на труда. Несправедлива? О, да, със сигурност. По каква неведома логика се е стигнало до адвокат в Щатите получаващ $500 на час и инженер в Индия със заплата $20 на месец аз не знам. Но е факт.
И освен очевидния дисбаланс, горният пример допринася и за други изкривявания, за които ще спомена по-късно.
И ето ни пред третия голям проблем. Излишъците. Паричните натрупвания. Те са като планини от пшеница в трюма на кораб. Люлеят се, пресипват се, събарят се.
Да се върна, обаче, на първия въпрос - за личният и общественият ръст. В нашият уреден свят има прости правила. Едно от тях гласи: колкото по-добър ставаш в това, което вършиш, толкова повече пари ще получава. До тук добре. Проблемът е в базата. При адвокатът базата е $500/час. При инженерът - $20 на месец. За да може първият да се чувства щастлив, той трябва да постигне увеличение на надницата му, релевантно на базата. Тоест, ако дадат на такъв адвокат бонус от $50 в края на месеца, той едва ли ще се зарадва, докато за индийският инженер ще е направо манна небесна.
За да може нашият адвокат да бъде щастлив, той най-вероятно ще получи една крупна 7-цифрена сума в края на годината. Която трябва да бъде по голяма от получената за миналата година, а за следващата очакваме +++
И в един момент сумите започват да надвишават допустимото. Темпът на растеж на този адвокат става по-голям от световния.
За да могат обаче едни хора да бъдат на плюс, по-голям от световния, трябва други едни хора да да бъдат с по малък. За целта трябва да убедим нашият инженер да получава по $19 на месец, вместо по $20. Е да, де, ама той не ще. Вика: не стигат за храна. Ядец. И се опъва, наглецът. И камъни хвърля по парламента.
Значи друго трябва да измислим. И дошла инфлацията... Така хем вълкът сит, хем агнето и то - сито. Всички получават повече пари днес, спрямо вчера.
Нямам сили да пиша повече днес. Като ми дойде музата ще продължа, предполагам. И без това пиша глупости, а основното ми убягва. Ще се радвам ако някой поразсъждава с мен по темата.
