http://e-vestnik.bg/9085 Новината е малко стара, но който тегли кредит си слага въжето на врата.
Любомир Христов: Който тегли кредит след 12 май, пада в капан
- Какви рискове поемат хората при теглене на потребителски кредит след 12 май 2010 година, когато влезе в сила новият Закон за потребителския кредит?
- От 12 май потребителският кредит е отровен. Всеки, който вземе потребителски кредит от българска банка от 12 май нататък, не може да знае и да прецени каква лихва ще плати в течение на срока на този кредит. Начинът на определяне на лихвата и нейното ниво, съгласно закона и по желание на народните представители, може да бъде променяно от самата банка кредитор, колкото пъти си иска, в каквато посока си иска и когато си иска. Това е нещо, което не съществува никъде другаде по света. (виж тук по света)
- Къде в новия закон е заложен този капан за потребителя?
- Капанът е заложен в определението на “референтен лихвен процент”. “Референтен” е чужда дума, която в контекста на този закон определя плаващата част на лихвата – която може да се променя. Тази плаваща част според закона се определя по методология на банката. Иначе казано – когато подписвате договор за потребителски кредит, вие се съгласявате предварително банката да променя и да увеличава лихвата по кредита, когато и както й скимне. Тоест, вие се съгласявате върху вас да се упражнява принуда, защото промяната на цената на договора, след като той е сключен, без изричното съгласие на купувача е форма на принуда.
- Как беше досега? Защо, въпреки че нямаше такъв закон, банките увеличаваха едностранно лихвите по кредитите?
- Точно това е капанът - практиката, която в момента съществува по ипотечните и по потребителските кредити, от 12 май е закон. До вчера тя беше в общите условия на банките, срещу които, ако някой ощетен заведе иск, можеше да осъди банката. Сега вече и съдът не може да помогне на потребителя. На 12 май това е законът.
- Значи досега тези злоупотреби се случваха, защото потребителят, подписвайки договора, се съгласява с общи условия, така ли?
- Да – сега този произвол, който се упражняваше чрез документ на банката, се превърна в закон. Иронията е в това, че Законът за потребителския кредит е един модерен механизъм за защита на потребителите, въвеждащ изискванията, които са валидни в цяла Европа. Но с този текст и с дефиницията, която споменах, на практика душата и сърцето на директивата се вади и се обръща срещу потребителя. От закон за защита на потребителя той се превръща в закон срещу потребителя и в угода на произвола на банките.
- Законодателите твърдят, че изцяло е съобразен с европейската директива?
- Това е вярно и всички други положения са много полезни и добре написани. Духът на директивата е изразен в един текст и след това е развит в детайли във всички членове на нашия закон. Говоря за т. 19 от преамбюла, в която се казва, че потребителят има право на адекватна предварителна информация, за да може да прецени сам за себе си какви ще му бъдат разходите по кредита и да реши дали да взима или да не взима кредит. Има формули как се изчисляват процентите, има изисквания за реклама, за показатели, които банката трябва да даде на клиента в разбираема форма. Когато всички тези разбираеми, ясни и подробни информации ги вземете и ги четете вкъщи и дори се съветвате със странично лице, но в тях единият параметър – цената на кредита – може да бъде променян след като подпишете договора, вие не може да направите никаква преценка. Ето защо казвам, че духът на директивата е задушен и убит. Нещо повече – самият начин на приемане на закона и фактът, че можем така да преиначим общоевропейските норми показва, че в България на практика няма ефективен механизъм и институционална структура за защита на потребителите.
